В двора на съседката Скрибуца

два мисира станали нощес

тайно на дуел да се изпуцат

за сърцето на мисирката Агнес

-О,мисириня, моя, сладка-

пял след дуела победилият мисир

-Туй сърце ме прати да убия в схватка

моя другар, на перушината му мир

-Дреме ми на трътката мисирска-

отвърнала Агнес, прозявайки се сластно

ще правим ли ний сватба пирска

или ще слушам твойта съвестност ужасна?

Сърцето на мисира се обърнало тоз час

и болката се сляла с празнота голяма

стиснал очи той и засилил се в несвяст

през плета в отвъдната зловеща яма

Съседката, подсвирквайки „ щастливи дни”

излязла с кафенцето на двора сутринта

и що да види- един мисир прострелян на земи лежи,

на друг перцата му се веят на плета

-Името ми да не е Скрибуца

Мисирин ден,ако не е днес

на супа ще направя тая буца-

рекла тя, грабвайки Агнес